Водното раждане на бебо Блаб

The Birth Story – in translation

Това са последните ни снимки като четиричленно семейство и като кралиците в Кралството на Блаб.

Повечето от вас знаят, ние планувахме раждане във вода и в къщи и повечето подготовки за това бяха приключили. Така де, поне всичко което беше важно, беше направено.

Басейнът беше в готовна позиция в хола вече около две седмици и останалите дреболии чакаха да бъдат подготвени бързичко като им дойде времето.

9 Септември

Падна малко от тапата. Обикновенно при мен това е знак, че нещо ще се случи скоро.

10 Септември

Болна като куче.

Щерките бяха болни с кашлица и простуда около седмица, но аз се надявах че това е вируса с който се борих преди две седмици и няма да ме хване…Е, не ми се отвори парашута.

Паднах на фронта с ужасна настинка/грип. Доста неприятна като миналата, но този път с бонус – раздираща кашлица, да не ми е мъчно.

11 Септември

Все още болна – кашляне, запушен нос, червени мокри очи…чувствам се ужасно и само се местя от едно място за лягане на друго. Нямам сили за нищо друго. Говоря на дребният и го моля да не идва сега. Само мисълта да раждам в това състояние е достатъчно да ме доведе до рев.

12 Септември

Вече ребрата ме болят от кашляне. Направо съм изумена, че водите не са ми се спукали от цялото това напрежение. Приличам на смъртта и се чувствам точно така.

Следобедът имам някаква надежда, че може би скоро ще се излекувам и решавам, че това е – утре ще съм по-добре и това ще е края.

Г-н Блаб ми прави прекрасен масаж на краката, защото това стоене в легнало положение ме е направо атрофирало. Не съм свикнала да не се движа толкова време. Взех си горещ душ и се понамачках добре след това. Даже скочих на лентата и походих малко за да раздвижа кръвчицата малко и си легнах около 11:30-12:00.

13 Септември

1:45 – Събужда ме болезнена контракция – даже трябва да си масажирам гърба докато свърши. Обърнах се на другата страна и след малко още една контракциа…уф, боли си. Тази ми притискаше мехура и станах за да отида до тоалетната.

Докато бях в тоалетната видях, че имам кървавото течение. Не много, но достатъчно за да ме ядоса – не бях готова да раждам.

Още една контракция.

Отидох на компютъра да следя на колко време идват тези ми ти свивки, но страницата която имах не искаше да се отваря. Прекрасно!

Проследих една контракция – 80сек дълга.

След 6 мин, друга – 90сек.

Фактът, че не исках да седя на стола докато засичах контракциите ме накара да си помисля, че това са си действителни родилни болки. И след това докато отивах до кухнята усетих, че се чувствах доста пълна с енергия и здрава, което пак ме убеди, че тялото ми се подготвя да ражда.

Още няколко контракции и те са доста силни.

2:10 – светнах лампата в спалнята и Г-н Блаб ме поглежда.
Аз: Мисля че е време за партито
Той: Да?
Аз: Ми да
Той: ….добре…имаш ли контракции?
Аз: Да, доста. Мисля, че би било добре да приготвим нещата.

Казах му да оправи басейна и отидох да събера няколко хавлиени кърпи. През цялото време си имам болезнени контракции и трябва да спра и да ги изчакам да свършат.
Г-н Блаб започва да забива пирони над входа от хола към кухнята. Това беше идеята, за да се отделя от кухнята, където акушерките ще чакат докато раждам и за да не ме дразни лампата от там. И все пак, малко се ядосах, защото му повторих няколко пъти да напълни басейна. Просто чувствах някакси, че намаме време да се бавим.
Та той стигна до басейна. Сега пък връзката от чешмата в кухнята не е хубава и той не може да я използва, и сега се опитва да закачи мъркуча от банята.

Аз: От там няма да стигне, вече пробвахме.
Той: Сигурна ли си?
Аз:…..
Та дръпнах мъркуча до басейна и не стига…както казах.
Конгракциите си продължават. Аз не съм доволна, че басейна не е пълен вече. Нахвърлих завивките кото бяхме подготвили около басейна и на канапето. Не ми се занимава да ги подреждам прилично.

Затоплих в микровълновата билковата торбичка и си я сложих на гърба. Беше прекрасно.

Сега мъжот решава, че ще придържа маркуча на чишмата докато се пълни басейна. Хубуу, аз виждам вода тече и съм щастлива. Попита ме тали искам да засича контракциите и аз неохотно се съгласявам и му казвам като дойде следващата.

2:32  – 78сек

2:36 -  97сек

Не ми се играеше “засичай контракциите” вече. Те си боляха и аз трябваше да се съсредоточавам и да ги преживявам – стоях до канапето и дърпах топлата торбичка на гърба ми.

Казах му да се обади на акушерката. Те си говориха за малко и аз поех телефона. Тя ме попита какво става и аз и казах, че акшъна току що е започнал, но тъй като контракциите са болезнени си мисля, че бебока е определено на път. Тя каза, че тръгва.

В хола е тъмно. Само високата хартиена лампа свети, но тя е много мека светлина. Малко е хладно и аз си мисля как ще трябва да включим печката по-късно.

Разхождам се и спирам преведена над канапето за всяка контракция. Доста са силни. Дишам и се отпускам с всяка, за да не преча на отварянето, но става все по трудно.

Басейнът е пълен. Г-н Блаб ходи наоколо и се оправя с видеокамерата, сладура. Има някакъв проблем с колко е тъмно и как не се виждало нищо…мене въобще не ме вълнува в този момент. Аз само се чудя дали да не се цопна вече във водата.

След няколко минути просто си махнах дрехите, сложих си специалното избрано потниче и скочих вътре. Водата беше много приятна, но като че направи контракциите по силни. Не можех да се отпусна…в съзнанието си:

Не можех да си намеря подходяща позиция. Чувствах се прекалено много като в транзиция, но беше доста скоро. Аз току що започнах да раждам.

Контракция ме хваща и като че ме хвърля в някакъв хаос. Почувствах, че не мога да се контролирам…посредата и, тялото ми пое работата и започна избутва малкият! Ооооо…какво? Време ли е?

Въпреки, че ме първо ме изненада, даде обяснение за това което чувствах в последните минути – транзиция – и защо не можех да си намеря място. Застанах на колене и се подготвих за следващата контракция, като си отпуснах главата на страната на басейна. Като дойде вече ми беше ясно, че да, бебо пристига. Натиска беше огромен, повече отколкото си го спомнях. Аз не се напъвам, просто позволявам на тялото ми да си върши работата и аз следвам.

Аз (високо): Той пристига!

Не исках таткото да пропусне първите снимки.

3:15 – чувам гласове и разбирам, че акушерката е пристигнала.

Той: Тя каза, че той пристига и както я познавам, бих я послушал.

Двамата бързо донасят нейните оборудвания.

При следващата контракция посягам долу, защото чувствам главата се придвижва надолу. Чувствам тъканта се е подула, но няма още глава. Обичам “напъните”. Този етап се чувства много по-продуктивен и близкият край го прави даже по-сладък. Болките изчезват и са заменени с една невероятна сила която ме поема и ми помага да доведа детето си на бял свят.

Следващата контракция чувствам хлъзгавата глава с пръстите си. Много лигава ми се стори. По късно разбирам, че той най-вероятно е бил още в мехура си до края.

Главата излиза…дишам…дишам…не искам да се разкъсам…повече от главата изпълва ръката ми.

Чувствам цялата му главичка в ръката ми. Кръгла и хлъзгава. След това тя започва да се завърта на дясно. Чувствам тялото му се мърда бавно. Очите ми са затворени и аз само го чувствам и го пипам нежно.
След малко лицето му е към мен и той излиза. Аз го поддържам от към вратлето  и го водя напред. Когато почти целият е навън, го прихващам под мекичките мишници и го виждам прекрасен под водата…сядам назад и го посрещам вкъщи:

3:20am

Слагам топлото му, влажно тяло на гърдите си и поемам дълбоk дъх. Той плаче нежно, като че да ми покаже че е добре. Масажирам го и той е толкова мекичък и гладък от верникса, от който малки парченца сега плуват в басейна. Той има малко петно кръв на главата и аз го избърсвам и се оглеждам. Това е, няма никаква друга кръв.

Татко снима и идва да ни погледне отблизо, с огромна усмивка на лицето и ме целува.

По-късно го чувам:
– Това беше невероятно!
Акушерката “Грижа” ми дава кърпа за да покрия новият мъж в семейството.

Аз преливам от щастие…това е толкова прекрасно.

Татко отива да събуди сестричките. Само голямата се появява и тя се влюбва от пръв поглед…

Останахме в басейна за следващите около 1.5 часа. Пих вода и чайче от малинови листа.

Бебо Блоб пийна и той.

Болеста ми се завърна скоро след раждането. Почти си загубих гласа и шепнех. Едвам говорих с бабата в Щатите и тайно се зарадвах като не можахме да се свържим с баба в България. Не ми се говореше изобщо.

Стаята беше още доста тъмна. Ето тука се вижда по-добре.

Плацентата се беше отделила и се опитах да я избутам, но истината е, че хич не ми се напъваше. Не съм добра с напъните насила
“Грижа” предложи да одрежем пъпната връв и да отидем до тоалетната, за да излезе плацентата. Това по ми хареса.
Сестричката не искаше да я одреже, та татко се погрижи. Това са нашите ръце:

И на татко времето му дойде:

“Грижа” сложи една специална паница да хване плацентата на тоалетната и седнах…след няколко секунди получих контракция и тялото я избута. Всеки път съм изумена колко олекващо се чувства като излезе плацентата.

След това се захващаме да я оглеждаме, като група вещици ;)

Аз обичам и уважавам плацентите. Те са част от моите деца, която се е грижила за тях и ги е пазила. Те са си направо чудо като си помисли човек.

Тази е одобрена и започваме с орпечатъците. Бях планирала да ги правя сама, но когато “Грижа” ме попита дали искам тя да ги направи, доволно се съгласих. Не ми беше до това сега на мене.

Проверка на бебо Блоб. В неговата си хавлия, на пода в дома му.

Прегръдка от най-прекрасната “Грижа”.

Аз имах чувството че мога да се доверя на тази жена още от самото начало. Тя излъчваше разбиране и страст и най-вече уважение за този момент, който е много важен за нашето семейство.

Тя знаеше, че аз исках много лично и водено от мене раждане и не се поколеба никога. Беше ме предупредила, че като пристигне ще ми провери кръвното и ще чуе тоновете на бебо, но като видя че той пристига, не ме тормози с тези процедури, за което съм и много благодарна. В един момент сутринта тя ме попита:
– това беше ли достатъчно “без намеси” за теб?
– Абсолютно! Благодаря ти!
Забелязах, че даже си сложи ръкавици през първите минути когато Бебо Блоб се роди, защото аз и бях казала че искам той да се колонизира с нашите семейни бактерии първо.

И още и още..Благодаря на тази жена за всичко!

Взех си душ и пийнахме от специалното за случая вино на пода в хола. През това време голямата сестра гушкаше брат си на канапето.

След това тя избра какво да му облечем и го нахраних пак. Акушерката се увери, че всички сме добре и си тръгна.

Щерката си легна.

Татко, аз и новото ни съкровище отидохме в спалнята. Щастливи и изморени.

Една прекрасна , магическа, невероятна нощ…и все пак, напълно нормална.

Добре дошъл, малкият.

(кратко видео от раждането)